петък, 18 септември 2009 г.
ПСИХОЛОЖКА
Не съм завършила психология,дори образованието ми няма нищо общо с психологията,но наскоро ми се случи нещо което искам да споделя.Още от момиче всички приятели и познати споделяха с мен проблемите си,след което им олекваше.Аз,с моите философски размисли, винаги успявах да намеря някакво решение на дадения въпрос.Не знам защо, за собствените си проблеми не мога да намеря лесно решение -винаги се двоумя.Чуждите винаги ми се виждат по-лесни за разрешаване -чувам проблема обмислям го и готово -решението е намерено.КАКТО И ДА Е: -Да се върна на случката, която исках да споделя.От няколко седмици детето на съседите от долния етеж вдигаше блока във въздуха всяка вечер от плач по едно и също време.Преди три дни не издържах и отидох да поговоря с жената (все пак смущаваше и нашето спокоиствие).Чудех се, какво толкова му правят ,че да плаче така всяка вечер.Оказа се,че проблема е много сериозен:-Когато водили малкия на плаж по невнимание го изпуснали във водата и се е нагълтало.От този момент, когато идва часът да го къпят, само при вида на водата малкия започва да плаче.Предложих на жената съвсем приятелски да пробваме нещо и тя се сагласи.Поисках и любимата му играчка и я сложих в коритцето, в което го къпеха.Сложихме много малко вода.Когато детето потърси любимата си играчка,ние му показахме къде е и му обяснихме ,че трябва да си я взема сам.То се доближи до коритцето с водата и започна да плаче неутешимо,молейки ни да я извадим от там, но ние не му обръщахме внимание.След половин час вече не плачеше а само се взираше в коритото.След още 15мин. понечи да я извади, въпреки страха от водата-реши,че не може да се лиши от любимата си играчка.Намокри се, но я извади и после беше много щастлив от факта,че играчката му е в ръцете.Повторихме процедурата многократно,малкия вече безпроблемно вадеше играчката от водата,без да се замисли дори.Вече не плаче когато го къпят.Разбра,че не водата е страшна а самия страх от нея.Страха е заложен в нас, но също така е заложена и силата да го преодолеем.Щом това малко дете успя, значи всички можем да се преборим с него.Просто желанието трябва да е в по-голямо количество от страха.УСПЕХ В ПРЕОДОЛЯВАНЕТО МУ.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
супер си се справила,браво!!!:) Интересно,само как си усетила,действието си спрямо детето,изглежда не само имаш усета да решаваш проблеми,но и имаш усещане за децата.И да ти кажа за тези неща не е нужно образование,щом ти идва от вътре,значи си по-добра от всеки психолог:)А по късно ще те питам да разрешиш един мой проблем,нали може? :)
ОтговорИзтриване