Има ли истинска любов!?
Кога ли ще я срещна?
Може би, всеки от нас си е задавал тези и много подобни въпроси?
Отговорът им е:
Има истинска любов!
Някои я срещат като деца (това е най-чистата и неопетнена любов) и я запазват до големи. Други я срещат в най-хубавата възраст - пълнолетието и я изживяват до старини.
Трети я срещат в средната възраст - малко закъсняла -но истинска.Четвърти, в старините си. Има и такива, които никога не са я срещнали. Просто не им е било писано.
Не винаги съумяваме да осъзнаем и опазим тази любов, а когато я изгубим, разбираме какво сме имали ( но в повечето случеи е късно да си го върнем).
Понякога се случва съдбата да ни срещне с нашата голяма любов и после да ни раздели, поради ред причини, дори да не го желаем, нито ние, нито партньорите ни.
Понякога я срещаме много късно, когато вече сме се обвързали с брачен съюз - изградили сме семейства и не можем да я изживеем истински.
Позната ни е ужасната болка от загубата и, но всеки, който е срещнал истинската любов, никога не я забравя. Винаги я носи в сърцето си и разказва за нея в старините си на свойте внуци.
Затова, скъпи приятели, когато я срещнете, пазете я, не бъдете материалисти, а отворете сърцата си за нея и ще сте истински щастливи!!!
четвъртък, 10 декември 2009 г.
Има ли значение голямата разлика в годините между мъжът и жената?
В живота понякога се получава да се влюбиш в човек,
с който да имате голяма разлика в годините.
Дали това влияе върху отношенията между партньорите?
Има много примери за подобни връзки.
Някои сполучливи, други-не.
Чудя се, на какво ли се дължи неуспехът на подобни връзки? Може би, в началото на връзките, няма голямо значение възрастовата разлика ,но с времето нещата се променят коренно. Голямото разминаване в годините дава своето отражение.
По-възрастният партньор е по-улегнал.
Много от нещата, които са правили преди с половинката му, вече отсъстват от ежедневието.
Чувства се по-преуморен физически и психически.
Става по-мрачен и скучен. Това може да бъде основателна причина по-младият партньор да започне да търси разнообразие извън семейната среда и с течение на времето да се стигне до раздяла.
Все пак да не забравяме,че има и успешни вързки.
Според вас, каква трябва да е разликата в годините между партньорите, за да бъде сполучлива една връзка? Аз смятам ,че най-сполучливите връзки са тези в които разликата е максимум от 3 до 5г.
Двамата са еднакво въодушевени за приключения и забавления. Близки са по разсъждения и имат достатъчно енергия, да правят всичко заедно. :)
с който да имате голяма разлика в годините.
Дали това влияе върху отношенията между партньорите?
Има много примери за подобни връзки.
Някои сполучливи, други-не.
Чудя се, на какво ли се дължи неуспехът на подобни връзки? Може би, в началото на връзките, няма голямо значение възрастовата разлика ,но с времето нещата се променят коренно. Голямото разминаване в годините дава своето отражение.
По-възрастният партньор е по-улегнал.
Много от нещата, които са правили преди с половинката му, вече отсъстват от ежедневието.
Чувства се по-преуморен физически и психически.
Става по-мрачен и скучен. Това може да бъде основателна причина по-младият партньор да започне да търси разнообразие извън семейната среда и с течение на времето да се стигне до раздяла.
Все пак да не забравяме,че има и успешни вързки.
Според вас, каква трябва да е разликата в годините между партньорите, за да бъде сполучлива една връзка? Аз смятам ,че най-сполучливите връзки са тези в които разликата е максимум от 3 до 5г.
Двамата са еднакво въодушевени за приключения и забавления. Близки са по разсъждения и имат достатъчно енергия, да правят всичко заедно. :)
Дискотеките и интернет - места за забавление и начин за намиране на интимен партньор
Всеки обича да се забавлява по купони, дискотеки и заведения.
Компютрите също заемат основна роля в ежедневието на човек.
Да ли по работа или за разнообразие, всеки от нас прекарва определен период от време свързано с тях.
В интернет пространството може да се изгради едно образовано общество, разискващо сериозни проблеми от ежедневието.
Също така много модерни са сайтовете за запознанства, в които се регестрират дори непълнолетни. Все по-често ставаме свидетели на разкрепостено поведение в такива сайтове: -разголени снимки и вулгарно държание.
Чудя се дали младите момичета, които показват прелестите си са се замисляли за опасностите, които крият тези сайтове?
Никога не могат да са сигурни ,че човекът, с който разговарят от другата страна е това, за което се представя (откъде могат да знаят, че не е някой психопат?).
Не разбирам, как се съгласяват на срещи с непознати, само след няколко проведени разговора по скайп или в даденият сайт. Още по-странно ми е ,когато чуя за такава среща, приключила с интимност още първата нощ.
Друг лесен начин за запознанства и завързване на нови приятелства са нощните клубове и дискотеки.
Атмосферата там предразполага за бързи свалки.
Хубавата музика и едно-две питиета, превъщат дори най-затвореното и срамежливо момче в голям сваляч (то в днешно време май момичетата сами се свалят).
Въпросът е ,колко може да траят връзките и от двата вида запознанста?
Има хора сключили брак от интернет запознанство (колкото и странно да звучи) и той се е оказвал успешен.
Много от познатите ми са се запознали в дискотека и вече са щастливо омъжени (оженени), но също така, много от тези връзки, приключват с интимност за една вечер.
Със сигурност, това са двата най-популярни начина за разтоварване от ежедневието -забавление, лесен начин за запознанства и намиране на нови приятели.
Обаче, според вас, кое е по-подходящо като начин за запознанство?
Кое е по-безопасно за децата ви? Кое бихте предпочели вие самите ?
Компютрите също заемат основна роля в ежедневието на човек.
Да ли по работа или за разнообразие, всеки от нас прекарва определен период от време свързано с тях.
В интернет пространството може да се изгради едно образовано общество, разискващо сериозни проблеми от ежедневието.
Също така много модерни са сайтовете за запознанства, в които се регестрират дори непълнолетни. Все по-често ставаме свидетели на разкрепостено поведение в такива сайтове: -разголени снимки и вулгарно държание.
Чудя се дали младите момичета, които показват прелестите си са се замисляли за опасностите, които крият тези сайтове?
Никога не могат да са сигурни ,че човекът, с който разговарят от другата страна е това, за което се представя (откъде могат да знаят, че не е някой психопат?).
Не разбирам, как се съгласяват на срещи с непознати, само след няколко проведени разговора по скайп или в даденият сайт. Още по-странно ми е ,когато чуя за такава среща, приключила с интимност още първата нощ.
Друг лесен начин за запознанства и завързване на нови приятелства са нощните клубове и дискотеки.
Атмосферата там предразполага за бързи свалки.
Хубавата музика и едно-две питиета, превъщат дори най-затвореното и срамежливо момче в голям сваляч (то в днешно време май момичетата сами се свалят).
Въпросът е ,колко може да траят връзките и от двата вида запознанста?
Има хора сключили брак от интернет запознанство (колкото и странно да звучи) и той се е оказвал успешен.
Много от познатите ми са се запознали в дискотека и вече са щастливо омъжени (оженени), но също така, много от тези връзки, приключват с интимност за една вечер.
Със сигурност, това са двата най-популярни начина за разтоварване от ежедневието -забавление, лесен начин за запознанства и намиране на нови приятели.
Обаче, според вас, кое е по-подходящо като начин за запознанство?
Кое е по-безопасно за децата ви? Кое бихте предпочели вие самите ?
За доверието, изневярата, причините и последствията от нея
Има една стара и мъдра приказка:
- Доверието трудно се печели, но много бързо се губи.
То е особено важно в отношенията на партньорите. Веднъж изгубено, трудно може да се върне и без него живота на човек може да се превърне в ад.
Взаимоотношенията на хората са много сложни!
Всеки е индивидуален, със своя начин на мислене и действия.
Постояно си задаваме въпроси като:
- Кое подтиква към изневяра и конфликти?
-Какви са причините, чувствата да охладнеят, сексуалното желание да намалее?
-Кави грешки не трябва да допускаме, за да не рухне бракът ни?
Още много мога да изброя, но нека да помислим и върху отговорите им.
Нямам голям семеен опит, но като наблюдател си правя собствени заключения.
Смятам, че за да се стигне до изневяра, вероятно любовта си е отишла!
Не можеш да обичаш някого истински с цялото си сърце и душа, а да си способен да му изневериш (поне според мен е така).
Причините за изневярата може да са различни: -монотонността в сексуалния живот, липса на внимание, занемаряване на външният вид и мн.др.
Изневярата може да бъде: -физическа и платоническа.
При мъжете е по-характерна физическата изневяра.
Те рядко включват чувства в нея, в повечето случаи е за удоволствие и разнообразие от моногамният семеен живот.
При жените е по-характерна вторият тип изневяра, емоционалната.
Дори да не извършва физическо сношение, една жена, когато отдаде мислите, душата и сърцето си на друг мъж със сигурност изневерява.
При изневярата вина имат и двамата партньори.
Единият е виновен за това ,че не е искрен, а другият за това ,че не е успял да задържи влечението на половинката върху себе си.
Жените не трябва да се оправдават с безбройните грижи за децата, проблемите в службата и вкъщи. Не трябва да занемарява външния си вид. Една жена уважаваща себе, си винаги трябва да изглежда добре: - да поддържа фигурата си, да променя прическата си, да бъде загадъчна, да използва фантазията си в интимните отношения, а не да мрънка и недоволства. Да е мила и нежна, но да не позволява да бъде приета като даденост от съпруга и.
Мъжът също не трябва да се занемарява физически - никоя жена не харесва бирено коремче и брада от няколко дни(все пак при целувка драска и боли). Алкохолът също е голям враг на мъжа.
Жените харесват елегантни и спортни натури- мъже, които не прекаляват с алкохола (адски е неприятно, когато те целува да ухаеш на бъчва).
Грубите обноски, липсата на ласки и нежност също биха тласнали една жена към изневяра. Напрегнатият живот, проблемите в къщи, постоянните конфликти, безпричинното ревностно поведение, също допринасят за отчуждението и охладняването на чувствата.
Да не забравяме обаче, че има и друг вид кръшкачи -те изневеряват заради егото си!
Правят го до старини, дори и да нямат причина за това.
Повечето от хората рядко се замислят за последиците от подобни действия. Смятат, че е невъзможно да бъдат хванати и повтарят изневярата многократно. Подтискат гузната си съвест с безброй обвинения към половинката си, но рядко говорят за тях с нея (което е голяма грешка - в семейството трябва да се говори за нещата, които ни вълнуват във всяко едно отношение).
Но какво се случва, когато изневярата бъде разкрита?
Тогава всичко се променя коренно. Изгубено е доверието между партньорите. Дори да не последва раздяла, отношенията никога няма да са както преди. При малко закъснение възникват съмнения - къде и с кого е половинката ни, последвани от постоянни проверки по телефона и мн.др (общо взето психически тормоз и за двамата партньори).
Малко хора биха успяли да продължат без предразсъдъци и да бъдат щастливи след подобна случка в семейния живот.
Затова аз смятам, че трябва да са искрени един към друг. Да говорят за това, което им липсва в семейния живот, а когато чувствата охладнеят или вече няма бъдеще една връзка е по-добре да бъде прекратена, вместо да се изневерява.
За тези, които искат да запазят брака си ще кажа: -припомняйте си страстните и хубави моменти от съвместният ви живот, опитайте се да ги върнете в скучното ежедневие, разнообразявайте се взаимно, изслушвайте се, спомнете си колко сте се обичали в началото и направете всичко възможно да възродите тази любов, защото само уважение не стига!
- Доверието трудно се печели, но много бързо се губи.
То е особено важно в отношенията на партньорите. Веднъж изгубено, трудно може да се върне и без него живота на човек може да се превърне в ад.
Взаимоотношенията на хората са много сложни!
Всеки е индивидуален, със своя начин на мислене и действия.
Постояно си задаваме въпроси като:
- Кое подтиква към изневяра и конфликти?
-Какви са причините, чувствата да охладнеят, сексуалното желание да намалее?
-Кави грешки не трябва да допускаме, за да не рухне бракът ни?
Още много мога да изброя, но нека да помислим и върху отговорите им.
Нямам голям семеен опит, но като наблюдател си правя собствени заключения.
Смятам, че за да се стигне до изневяра, вероятно любовта си е отишла!
Не можеш да обичаш някого истински с цялото си сърце и душа, а да си способен да му изневериш (поне според мен е така).
Причините за изневярата може да са различни: -монотонността в сексуалния живот, липса на внимание, занемаряване на външният вид и мн.др.
Изневярата може да бъде: -физическа и платоническа.
При мъжете е по-характерна физическата изневяра.
Те рядко включват чувства в нея, в повечето случаи е за удоволствие и разнообразие от моногамният семеен живот.
При жените е по-характерна вторият тип изневяра, емоционалната.
Дори да не извършва физическо сношение, една жена, когато отдаде мислите, душата и сърцето си на друг мъж със сигурност изневерява.
При изневярата вина имат и двамата партньори.
Единият е виновен за това ,че не е искрен, а другият за това ,че не е успял да задържи влечението на половинката върху себе си.
Жените не трябва да се оправдават с безбройните грижи за децата, проблемите в службата и вкъщи. Не трябва да занемарява външния си вид. Една жена уважаваща себе, си винаги трябва да изглежда добре: - да поддържа фигурата си, да променя прическата си, да бъде загадъчна, да използва фантазията си в интимните отношения, а не да мрънка и недоволства. Да е мила и нежна, но да не позволява да бъде приета като даденост от съпруга и.
Мъжът също не трябва да се занемарява физически - никоя жена не харесва бирено коремче и брада от няколко дни(все пак при целувка драска и боли). Алкохолът също е голям враг на мъжа.
Жените харесват елегантни и спортни натури- мъже, които не прекаляват с алкохола (адски е неприятно, когато те целува да ухаеш на бъчва).
Грубите обноски, липсата на ласки и нежност също биха тласнали една жена към изневяра. Напрегнатият живот, проблемите в къщи, постоянните конфликти, безпричинното ревностно поведение, също допринасят за отчуждението и охладняването на чувствата.
Да не забравяме обаче, че има и друг вид кръшкачи -те изневеряват заради егото си!
Правят го до старини, дори и да нямат причина за това.
Повечето от хората рядко се замислят за последиците от подобни действия. Смятат, че е невъзможно да бъдат хванати и повтарят изневярата многократно. Подтискат гузната си съвест с безброй обвинения към половинката си, но рядко говорят за тях с нея (което е голяма грешка - в семейството трябва да се говори за нещата, които ни вълнуват във всяко едно отношение).
Но какво се случва, когато изневярата бъде разкрита?
Тогава всичко се променя коренно. Изгубено е доверието между партньорите. Дори да не последва раздяла, отношенията никога няма да са както преди. При малко закъснение възникват съмнения - къде и с кого е половинката ни, последвани от постоянни проверки по телефона и мн.др (общо взето психически тормоз и за двамата партньори).
Малко хора биха успяли да продължат без предразсъдъци и да бъдат щастливи след подобна случка в семейния живот.
Затова аз смятам, че трябва да са искрени един към друг. Да говорят за това, което им липсва в семейния живот, а когато чувствата охладнеят или вече няма бъдеще една връзка е по-добре да бъде прекратена, вместо да се изневерява.
За тези, които искат да запазят брака си ще кажа: -припомняйте си страстните и хубави моменти от съвместният ви живот, опитайте се да ги върнете в скучното ежедневие, разнообразявайте се взаимно, изслушвайте се, спомнете си колко сте се обичали в началото и направете всичко възможно да възродите тази любов, защото само уважение не стига!
вторник, 3 ноември 2009 г.
Забраненият плод е най-сладък
Преди няколко дни един приятел ми сподели, че откакто е надянал брачната халка, фенките му сравнително са се увеличили :)
Друга моя приятелка, ми довери, че излизала тайно с обвързан мъж (тя също е обвързана).
Попитах я защо го прави? Какво не и дава съпругът, което получава от любовника си?
Отговорът и не ме задоволи особено: -Изпитвала много силно привличане от въпросният господин!
Харесвала тръпката, която изпитвала при тайните срещи. Чувствала се по- различно - по-страстна и желана, по-дива и необуздана.
Толкова беше въодушевена от тази връзка, че сякаш не осъзнаваше риска, който беше поела. Аз, естествено, реших да и го напомня ,като и зададох въпроса:
Не се ли страхува мъжът и да не разбере (или жената на въпросният господин), и дали е мислила за последствията?
Отговорът и беше, че внимавали много и за сега нямало никакви подозрения. Помислих си, че не одобрявам поведението им!
Много хора биха наранили ако ги разкрият, но те си знаят най-добре.
Щом са поели риска, ще отговарят за последствията и предпочетох да сменя темата.
Малко по-късно, се замислих върху този въпрос и стигнах до извода: -нещото, което тласка хората към подобни действия, е точно това, че не трябва да се прави.
Спомних си времето, когато бях тийнейджърка и родителите ми не ме пускаха на дискотека.
Такова желание имах да посетя въпросното заведение ,че реших да изляза тайно.
За мое щастие, родителите ми разбраха за плановете ми и прецениха ,че е по-добре да ме пуснат с по-голям придружител (братовчед ми), който да ме пази и наглежда, отколкото да изляза тайно и да ми се случи нещо лошо. След определен период от време, сама прецених,че обстановката не ми харесва и спрях да посещавам подобни заведения.
От този момент, никога не съм била спирана за нищо.
Винаги сме водили сериозни приятелски разговори с майка ми за важните неща от живота.
Аз винаги съм и се доверявала за всичко, а тя ме е разбирала и съветвала.
Явно в народната мъдрост, че забраненият плод е най-сладък, има много истина.
Вие как мислите???
Друга моя приятелка, ми довери, че излизала тайно с обвързан мъж (тя също е обвързана).
Попитах я защо го прави? Какво не и дава съпругът, което получава от любовника си?
Отговорът и не ме задоволи особено: -Изпитвала много силно привличане от въпросният господин!
Харесвала тръпката, която изпитвала при тайните срещи. Чувствала се по- различно - по-страстна и желана, по-дива и необуздана.
Толкова беше въодушевена от тази връзка, че сякаш не осъзнаваше риска, който беше поела. Аз, естествено, реших да и го напомня ,като и зададох въпроса:
Не се ли страхува мъжът и да не разбере (или жената на въпросният господин), и дали е мислила за последствията?
Отговорът и беше, че внимавали много и за сега нямало никакви подозрения. Помислих си, че не одобрявам поведението им!
Много хора биха наранили ако ги разкрият, но те си знаят най-добре.
Щом са поели риска, ще отговарят за последствията и предпочетох да сменя темата.
Малко по-късно, се замислих върху този въпрос и стигнах до извода: -нещото, което тласка хората към подобни действия, е точно това, че не трябва да се прави.
Спомних си времето, когато бях тийнейджърка и родителите ми не ме пускаха на дискотека.
Такова желание имах да посетя въпросното заведение ,че реших да изляза тайно.
За мое щастие, родителите ми разбраха за плановете ми и прецениха ,че е по-добре да ме пуснат с по-голям придружител (братовчед ми), който да ме пази и наглежда, отколкото да изляза тайно и да ми се случи нещо лошо. След определен период от време, сама прецених,че обстановката не ми харесва и спрях да посещавам подобни заведения.
От този момент, никога не съм била спирана за нищо.
Винаги сме водили сериозни приятелски разговори с майка ми за важните неща от живота.
Аз винаги съм и се доверявала за всичко, а тя ме е разбирала и съветвала.
Явно в народната мъдрост, че забраненият плод е най-сладък, има много истина.
Вие как мислите???
неделя, 1 ноември 2009 г.
ТИЙНЕЙДЖЪРИТЕ - най-трудната възраст
Всеки човек, преминал през този период от живота е наясно, че това е един от най-трудните.
Всички го изживяваме по-различен начин, завизимост от средата, в която се движим и отношението на по-възрастните.
В този период хормоните бушуват и тийнейджърите са способни да направят много неща, за които по-късно да съжаляват.
За това, родителите трябва да помогнат на децата си:- трябва да ги изслушват и съветват:- да станат приятели с тях, за да могат децата да споделят нещата, които им се случват и ги вълнуват в ежедневието.
Родителският контрол е много важен в този период, но трябва да се внимава много, защото тогава децата са най-своенравни и може да се постигне напълно противоположен ефект.
Обръщайте по-голямо внимание на децата си, защото е възможно да попаднат в лошо обкръжение и някой ден да се окаже,че 15г. ви дъщеря е бременна, а 17г. ви син не може без дневната си доза хероин.
Проблемите в службата може да са важни ,но мисля ,че нищо не е по-важно от собствените ви деца.
Всички го изживяваме по-различен начин, завизимост от средата, в която се движим и отношението на по-възрастните.
В този период хормоните бушуват и тийнейджърите са способни да направят много неща, за които по-късно да съжаляват.
За това, родителите трябва да помогнат на децата си:- трябва да ги изслушват и съветват:- да станат приятели с тях, за да могат децата да споделят нещата, които им се случват и ги вълнуват в ежедневието.
Родителският контрол е много важен в този период, но трябва да се внимава много, защото тогава децата са най-своенравни и може да се постигне напълно противоположен ефект.
Обръщайте по-голямо внимание на децата си, защото е възможно да попаднат в лошо обкръжение и някой ден да се окаже,че 15г. ви дъщеря е бременна, а 17г. ви син не може без дневната си доза хероин.
Проблемите в службата може да са важни ,но мисля ,че нищо не е по-важно от собствените ви деца.
неделя, 25 октомври 2009 г.
за насилието
Все по-често слушам по новините, или чета по весниците, за различни форми на насилие: -тинейджър намушква с нож съученика си, младеж пребива приятелката си от ревност, пиян мъж чупи три ребра на жена си в семеен скандал, побой на младеж в дискотека, нападение на възрастна жена и мн. др.
Започвам да се очудвам, на какво се дължи това озлобение у хората и защо всички проблеми се решават с насилие?
Според мен, всичко започва от семейната среда.
Децата копират от родителите си.
Ако в къщи мъжът упражнява насилие върху жената , а децата са свидетели на това , е възможно те да принесат агресията в училище и да я наложат на някой по-слаб физически съученик.
Правят го: -за да докажат на себе си и останалите ,че са по-силните: -за да се страхуват останалите деца и да не се закачат с тях: -за да покажат ,че няма да бъдат потъпкани и мнението им трябва да се слуша.
Друг пример за такава агресия, са децата без контрол и възпитание( и с по-заможни родители).
Те от малки смятат ,че всичко, което пожелаят трябва да бъде тяхно, независимо от ситуацията и когато не го получат, прибягват към насилие.
Много от децата копират поведението на екшън герои или от така известния "кеч" , а родителите изобщо не се съобразяват ,че някой филми не са препоръчани за деца под 16г.
Но както споменах, всичко се дължи на семейната среда.
Възрасните трябва да са по-мъдри и да дават пример за добро поведение и култура на децата си.
Но вместо това, голяма част от мъжете, след употребата на алкохол прибягват към насилие.
Едно не мога да си обясня: -какво си мислят, че биха постигнали като използват насилие!?!
Според мен, за проблемите е по-добре да се говори, вместо да се прибягва към шамари.
Ако няма резултат, е по-добре да се прекратят дадените взаимоотношения или да се прибегне към помощта на психолог.
Хората с агресивен характер не се замислят за последиците от едно сбиване ,а те може да са много фатални.
Тежки наранявания и дори смъртен случай.
Не си струва за каквото и да е било да се посяга на една жена.
Тя е по-слаба физически, естествено е да я надвиете.
Мислите ли ,че като я пребиете ще промените нещо? Аз ще ви отговоря на този въпрос.
Ще промените много неща но в отрицателна насока: Ако я ударите лошо може да я убиете: -после вие-зад решетките, жена ви -в гроба, а децата ви -сираци :- голямо постижение, нали !?!
Не одобрявам и поведението на жертвите.
Те не трябва да премълчават за случващото се, а да се обърнат към закона (и не се оправдавайте ,че закон няма и полицията не се интересува, просто трябва да бъдете по-настоятелни и да не се страхувате).
Искам да се обърна и към страничните наблюдатели, които много рядко се намесват, с оправданието ,че не искат да се бъркат в чужди проблеми.
Не бъдете неадекватни. Тук в Гърция, за семеен скандал след 10ч и смущаване на реда, хората се обръщат към полицията, защото се смущава и тяхното спокойствие.
След предупреждението, ако се повтори инцидента, следва глоба (и то доста солидна) .
Ако въпреки всичко, тормозът продължава, насилника са прибира за неограничен период в затвора. За да излезе от там, му трябва огромна сума пари.
От цялата работа печели държавата и полицията, затова си гледат съвесно работата ,а гражданите внимават да не нарушават общественият ред с побоища и скандали.
Нека да помогнем за спокойствието на себе си и децата ни, нека да не се страхуваме да се разхождаме в големите градове вечер, нека насилието да спре, а престъпниците да понасят последиците от делата си и да не остават ненаказани!!!
Започвам да се очудвам, на какво се дължи това озлобение у хората и защо всички проблеми се решават с насилие?
Според мен, всичко започва от семейната среда.
Децата копират от родителите си.
Ако в къщи мъжът упражнява насилие върху жената , а децата са свидетели на това , е възможно те да принесат агресията в училище и да я наложат на някой по-слаб физически съученик.
Правят го: -за да докажат на себе си и останалите ,че са по-силните: -за да се страхуват останалите деца и да не се закачат с тях: -за да покажат ,че няма да бъдат потъпкани и мнението им трябва да се слуша.
Друг пример за такава агресия, са децата без контрол и възпитание( и с по-заможни родители).
Те от малки смятат ,че всичко, което пожелаят трябва да бъде тяхно, независимо от ситуацията и когато не го получат, прибягват към насилие.
Много от децата копират поведението на екшън герои или от така известния "кеч" , а родителите изобщо не се съобразяват ,че някой филми не са препоръчани за деца под 16г.
Но както споменах, всичко се дължи на семейната среда.
Възрасните трябва да са по-мъдри и да дават пример за добро поведение и култура на децата си.
Но вместо това, голяма част от мъжете, след употребата на алкохол прибягват към насилие.
Едно не мога да си обясня: -какво си мислят, че биха постигнали като използват насилие!?!
Според мен, за проблемите е по-добре да се говори, вместо да се прибягва към шамари.
Ако няма резултат, е по-добре да се прекратят дадените взаимоотношения или да се прибегне към помощта на психолог.
Хората с агресивен характер не се замислят за последиците от едно сбиване ,а те може да са много фатални.
Тежки наранявания и дори смъртен случай.
Не си струва за каквото и да е било да се посяга на една жена.
Тя е по-слаба физически, естествено е да я надвиете.
Мислите ли ,че като я пребиете ще промените нещо? Аз ще ви отговоря на този въпрос.
Ще промените много неща но в отрицателна насока: Ако я ударите лошо може да я убиете: -после вие-зад решетките, жена ви -в гроба, а децата ви -сираци :- голямо постижение, нали !?!
Не одобрявам и поведението на жертвите.
Те не трябва да премълчават за случващото се, а да се обърнат към закона (и не се оправдавайте ,че закон няма и полицията не се интересува, просто трябва да бъдете по-настоятелни и да не се страхувате).
Искам да се обърна и към страничните наблюдатели, които много рядко се намесват, с оправданието ,че не искат да се бъркат в чужди проблеми.
Не бъдете неадекватни. Тук в Гърция, за семеен скандал след 10ч и смущаване на реда, хората се обръщат към полицията, защото се смущава и тяхното спокойствие.
След предупреждението, ако се повтори инцидента, следва глоба (и то доста солидна) .
Ако въпреки всичко, тормозът продължава, насилника са прибира за неограничен период в затвора. За да излезе от там, му трябва огромна сума пари.
От цялата работа печели държавата и полицията, затова си гледат съвесно работата ,а гражданите внимават да не нарушават общественият ред с побоища и скандали.
Нека да помогнем за спокойствието на себе си и децата ни, нека да не се страхуваме да се разхождаме в големите градове вечер, нека насилието да спре, а престъпниците да понасят последиците от делата си и да не остават ненаказани!!!
Къде ли се крие щастието ?
Цигарата догаряше,димът лютеше в очите и,а от тях се изплъзна малка сълза.
Тери побърза да я изтрие, за да не бъде забелязана от приятелките и наоколо.
Уви, беше късно - една от тях я наблюдаваше от минути и видя изплъзналата се сълза.
-Кажи какво има? -попита Деси
-Нищо, просто се замислих -отвърна Тери.
- И за какво?-Чудех се, къде се е скрило щастието ми?
-Но не си ли щастлива? Какво ти липсва?
Имаш всичко, за което може да мечтае едно момиче:
-Хубава работа ,приятели ,обожатели -какво още искаш от живота? Имаш опората на близките хора, не си сама като мен, а аз изглеждам по-щастлива от теб.
-Ти не разбираш! Не си сама, имаш Иво -усмихна се иронично Тери.
-Едва ли би успяла да ме разбереш!
-Сподели, може и да успеем -усмихна се Галя, която чак сега се заслуша в тяхния разговор.Беше прекалено заета да гледа утайката в чашата кафе, опитвайки се да разпознае някоя фигура за да отгатне бъдещето си.
- Не, не искам да ви отегчавам.
-Хайде де, нали за това са приятелките, да си споделят и помагат, а не само да клюкарстват.( и трите се изсмяха с глас)
-Добре, ще ви споделя какво ми тежи: От много отдавана чувствам някаква празнина в себе си и с нищо не мога да я запълня. Липсва ми щастието и се опитвам да го открия!
Опитвам се да съм щастлива, но е изкуствено, просто не се получава.
Преди време се влюбих много силно в едно момче.
Любовта ни беше споделена, но с времето осъзнахме ,че не сме един за друг.
Тогава се почуствах истински щастлива, но беше за много малко.
После всичко започна да се руши бавно и болезнено.
Решихме взаимно да сложим край и да си останем приятели.
От този момент аз търся щастието, но все не го намирам.
Връщайки се назад, си мислех ,че то е останало при моята стара любов. Обаче, преди две седмици, се срещнахме случайно и решихме да пием кафе.
Тогава се убедих със сигурност ,че нямаше да съм щастлива с него, а само щях да удължа агонията.
Сега се чудя, кога ли пак ще се почувствам така щастлива?
Търся щастието си, но къде ли се е изгубило.
Търся, не се отказвам, но дали ще го намеря?
- Ще успееш,ще го намериш -отвърна усмихнато Галя. Виж мен, дето всичко ми варви наопъки, но не знам, защо никога не ми е липсвало -винаги съм се чуствала много щастлива.
- Да, винаги си положително настроена, сияеща, усмивката ти не слиза от лицето, чак да ти завиди човек -изсмя се Деси.
-Как успяваш? - попита Тери
-Ми смея се на несполуките в скапания си живот.
Но съм сигурна ,че след всяко зло идва и по нещо добро, затова не спирам да се надявам -отвърна усмихнато Галя.
Тери побърза да я изтрие, за да не бъде забелязана от приятелките и наоколо.
Уви, беше късно - една от тях я наблюдаваше от минути и видя изплъзналата се сълза.
-Кажи какво има? -попита Деси
-Нищо, просто се замислих -отвърна Тери.
- И за какво?-Чудех се, къде се е скрило щастието ми?
-Но не си ли щастлива? Какво ти липсва?
Имаш всичко, за което може да мечтае едно момиче:
-Хубава работа ,приятели ,обожатели -какво още искаш от живота? Имаш опората на близките хора, не си сама като мен, а аз изглеждам по-щастлива от теб.
-Ти не разбираш! Не си сама, имаш Иво -усмихна се иронично Тери.
-Едва ли би успяла да ме разбереш!
-Сподели, може и да успеем -усмихна се Галя, която чак сега се заслуша в тяхния разговор.Беше прекалено заета да гледа утайката в чашата кафе, опитвайки се да разпознае някоя фигура за да отгатне бъдещето си.
- Не, не искам да ви отегчавам.
-Хайде де, нали за това са приятелките, да си споделят и помагат, а не само да клюкарстват.( и трите се изсмяха с глас)
-Добре, ще ви споделя какво ми тежи: От много отдавана чувствам някаква празнина в себе си и с нищо не мога да я запълня. Липсва ми щастието и се опитвам да го открия!
Опитвам се да съм щастлива, но е изкуствено, просто не се получава.
Преди време се влюбих много силно в едно момче.
Любовта ни беше споделена, но с времето осъзнахме ,че не сме един за друг.
Тогава се почуствах истински щастлива, но беше за много малко.
После всичко започна да се руши бавно и болезнено.
Решихме взаимно да сложим край и да си останем приятели.
От този момент аз търся щастието, но все не го намирам.
Връщайки се назад, си мислех ,че то е останало при моята стара любов. Обаче, преди две седмици, се срещнахме случайно и решихме да пием кафе.
Тогава се убедих със сигурност ,че нямаше да съм щастлива с него, а само щях да удължа агонията.
Сега се чудя, кога ли пак ще се почувствам така щастлива?
Търся щастието си, но къде ли се е изгубило.
Търся, не се отказвам, но дали ще го намеря?
- Ще успееш,ще го намериш -отвърна усмихнато Галя. Виж мен, дето всичко ми варви наопъки, но не знам, защо никога не ми е липсвало -винаги съм се чуствала много щастлива.
- Да, винаги си положително настроена, сияеща, усмивката ти не слиза от лицето, чак да ти завиди човек -изсмя се Деси.
-Как успяваш? - попита Тери
-Ми смея се на несполуките в скапания си живот.
Но съм сигурна ,че след всяко зло идва и по нещо добро, затова не спирам да се надявам -отвърна усмихнато Галя.
събота, 26 септември 2009 г.
НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ
По случей на новата учебна година реших да ви разкажа една история за една влюбена тинеийджърка. :)
Тя беше 9 клас, а той -учителя и по математика. Още от първия час, нещо потрепна в нея.
С голям интерес научаваше теоремите и аксиомите - математиката беше любимия и предмет.
От малка дори не и се налагаше да учи уроците ,внимаваше в час, и на другия ден знаеше урока.Така беше до този момент, в който жената в нея се събуди и погледна на учителя си с други очи. Не можеше да се средоточава, безброй пъти да четеше дадения урок, нямаше резултат. В главата и се въртеше само неговия образ.Учителя забеляза погледа на влюбената тинеийджърка. Успеха и в училище значително беше намалял и реши да проведе един сериозен разговор с нея.
Помоли я да остане след часовете. Попита я, на какво се дължи спада на успеха и, и когато тя си призна, той я погледна умно и се усмихна-очакваше го.
После започна да и обяснява колко е невъзможна тяхната любов и след дългия разговор тя си тръгна напълно убедена ,че трябва да гледа на него само като на учител.
Трудно и беше да преодолее чувствата, които бяха пламнали в нея, но успя!
Съсредоточи се върху уроците и завърши с пълно отличие по всички предмети,а не след дълго, срешна и голямата си любов.
Тя беше 9 клас, а той -учителя и по математика. Още от първия час, нещо потрепна в нея.
С голям интерес научаваше теоремите и аксиомите - математиката беше любимия и предмет.
От малка дори не и се налагаше да учи уроците ,внимаваше в час, и на другия ден знаеше урока.Така беше до този момент, в който жената в нея се събуди и погледна на учителя си с други очи. Не можеше да се средоточава, безброй пъти да четеше дадения урок, нямаше резултат. В главата и се въртеше само неговия образ.Учителя забеляза погледа на влюбената тинеийджърка. Успеха и в училище значително беше намалял и реши да проведе един сериозен разговор с нея.
Помоли я да остане след часовете. Попита я, на какво се дължи спада на успеха и, и когато тя си призна, той я погледна умно и се усмихна-очакваше го.
После започна да и обяснява колко е невъзможна тяхната любов и след дългия разговор тя си тръгна напълно убедена ,че трябва да гледа на него само като на учител.
Трудно и беше да преодолее чувствата, които бяха пламнали в нея, но успя!
Съсредоточи се върху уроците и завърши с пълно отличие по всички предмети,а не след дълго, срешна и голямата си любов.
петък, 18 септември 2009 г.
ПСИХОЛОЖКА
Не съм завършила психология,дори образованието ми няма нищо общо с психологията,но наскоро ми се случи нещо което искам да споделя.Още от момиче всички приятели и познати споделяха с мен проблемите си,след което им олекваше.Аз,с моите философски размисли, винаги успявах да намеря някакво решение на дадения въпрос.Не знам защо, за собствените си проблеми не мога да намеря лесно решение -винаги се двоумя.Чуждите винаги ми се виждат по-лесни за разрешаване -чувам проблема обмислям го и готово -решението е намерено.КАКТО И ДА Е: -Да се върна на случката, която исках да споделя.От няколко седмици детето на съседите от долния етеж вдигаше блока във въздуха всяка вечер от плач по едно и също време.Преди три дни не издържах и отидох да поговоря с жената (все пак смущаваше и нашето спокоиствие).Чудех се, какво толкова му правят ,че да плаче така всяка вечер.Оказа се,че проблема е много сериозен:-Когато водили малкия на плаж по невнимание го изпуснали във водата и се е нагълтало.От този момент, когато идва часът да го къпят, само при вида на водата малкия започва да плаче.Предложих на жената съвсем приятелски да пробваме нещо и тя се сагласи.Поисках и любимата му играчка и я сложих в коритцето, в което го къпеха.Сложихме много малко вода.Когато детето потърси любимата си играчка,ние му показахме къде е и му обяснихме ,че трябва да си я взема сам.То се доближи до коритцето с водата и започна да плаче неутешимо,молейки ни да я извадим от там, но ние не му обръщахме внимание.След половин час вече не плачеше а само се взираше в коритото.След още 15мин. понечи да я извади, въпреки страха от водата-реши,че не може да се лиши от любимата си играчка.Намокри се, но я извади и после беше много щастлив от факта,че играчката му е в ръцете.Повторихме процедурата многократно,малкия вече безпроблемно вадеше играчката от водата,без да се замисли дори.Вече не плаче когато го къпят.Разбра,че не водата е страшна а самия страх от нея.Страха е заложен в нас, но също така е заложена и силата да го преодолеем.Щом това малко дете успя, значи всички можем да се преборим с него.Просто желанието трябва да е в по-голямо количество от страха.УСПЕХ В ПРЕОДОЛЯВАНЕТО МУ.
Изворът на живата вода
Представете си само за миг,че има извор на жива вода и всеки, който отпие от него, не остарява-остава така за вечни времена.Когато си го представих, си помислих,че ще е чудесно да си вечно млад, да няма болести, любимите ни хора да са винаги до нас и да правим всички тези неща за които мечтаем понякога, но не ни стига времето през краткия ни живот.Такъв извор не съществува и може би е по-добре.Едни се раждат, други умират- това е кръговрата, иначе ще се пренасели планетата. Колкото и да страдаме когато изгубим някой близък, е по-добре от това да сте безсмърттни и да се отегчавате от живота, който няма край.Та ние и сега когато сме само за малко на тази земя, не преставаме да се нараняваме!Представете си тогава какво би било?!Поне се замисляме, когато се скараме с близките си ,че живота е кратък и достатъчно труден, за да го отежняваме още повече със споровете си.Радвайте му се и грабете с пълни шепи от него, а споровете оставете за времето, когато ще има безсмъртие.
стресът от натовареното ни ежедневие и начина да го преодолеем
Всеки се чувства понякога много напрегнат,сякаш нервите му са се опънали като стуна, готови да се скъсат.Колко е неприятно това усещане и как да го преодолеем?За появата на стреса може да има безброй фактори.Проблеми в къщи или в службата,но когато се съчетаят и двете в едно, става кошмарно положение.Как можем да се преборим с това състояние, което ни изпълва с отрицателна енергия?Най -добре е да запазим спокойствие във всяка една ситуация.Овладейте се,разхладете се и излезте на чист въздух (в някой близък парк например). Усамотете се за упределен период от време, докато не се почуствате по- добре.Размислете над дадената ситуация и най- добрият начин да се разреши проблема.За пълно отърсване от стреса е нужна пълноценна почивка- идете в планината, там сред природата ви гарантирам ,че ще се почувствате много по-добре.Не е за пренебрегване и един разтоварващ масаж,а също и слушането на любимата ви музика.За жените,най- лесният начин за лекуване на стеса е обикалянето по магазините. Избягвайте дразнителите си (ако е възможно, разбирасе).Пожелавам ви успешно преодоляване на стреса от напрегнатото ни ежедневие.
за приятелството между мъжа и жената
Кой казва ,че е невъзможно да има истинско приятелство между мъжа и жената?! Аз не мисля така, и съответно, ще се обосновя в тезата си. Имам много добър приятел, на когото винаги мога да разчитам. Никога не съм поглеждала на него със сексуално желание, предполагам, че и той към мен не е. Симпатяга е и много интелигентно момче, но аз го чуствам като роден брат и не мога да го погледна с други очи.От толкова отдавна се познаваме и сме толкова големи приятели ,че не бихме опорочили това приятелство с нечисти мисли.Толкова неща сме си споделяли,в много трудни мигове сме се подкрепяли и помагали.Знаем и двамата, че винаги можем да разчитаме един на друг при каквато и да е ситуация.Предимствата да имаш приятел от противоположния пол са големи:1-той (тя) никога няма да открадне гаджето ти. 2-винаги можеш да споделиш всичко, което те вълнува и той (тя) да ти даде най- правилния съвет, или най-малкото, което ще направи, е да разтълкува въпроса от гледната точка на собствения си пол. Всъщност, предимствата са много и се чудя на хората, които твардят ,че такова приятелство е невъзможно. Невъзможно е това да споделяте за любовните си трепети един с друг, да търсите съвети един от друг и на края да се погледнете с други очи (сексуално).Кажете ми, струва ли си да опорочите такова голямо приятелство, което може да трае дълго, със сексуалните си помисли?При толкова много мъже и жени,да пожелаете точно най-искрения си приятел(приятелка). Моето мнение е , че не си струва.Но не изсключвам, че е възможно да се случи и това.
понеделник, 14 септември 2009 г.
жена с две лица
Тя беше изискана и умна млада дама.
Работеше в една фирма като счетоводителка.
Всяка сутрин прибираше буйните си коси на кок
-обличаше елегантен костюм и излизаше за работа.
Но вечер, щом стрелката удареше 10ч, се превръщаше в тигрица, тръгнала на лов за поредната жертва.
Разпускаше гъстите си коси, махаше очилата с тънки рамки и поставяше цветни лещи в големите си очи, обличаше нещо предизвикателно, и се запътваше към някой нощен бар.
Никога не посещаваше едно и също заведение.
Никога не осъмваше в едно и също легло с един и същи партньор.
Откакто загуби Мартин (нейната голяма любов)не можеше да се познае. Колко пъти му казваше да не кара толкова бързо пистовия мотор? Той всякаш не я чуваше!
Беше луда глава и сякаш част от тази негова лудост бе оживяла в нея след загубата му. Не знаеше до кога ще продължи така.
Започна да се мрази. Опитваше да се контролира, но историята се повтаряше всяка вечер. Реши да иде на психолог.
Терапията беше без успех и сякаш започваше да се примирява с това, в което се беше превърнала.
До мига в който, не се случи нещо.
Както всяка вечер, беше оплела млад господин в мрежите си. Вечерта им приключи както всичките и предишни вечери, дори името му не помнеше. Не мислеше, че ще го срещне пак.
Но съдбата и беше приготвила изненада.
След два месеца шефът на фирмата обяви, че ще се пенсионира и запозна работниците с новия му замесник.
Това беше той - мъжа от онази вечер, мъжа без име.
Не можеше да поварва на очите си. По време на партито във фирмата двамата успяха да поговорят на бързо за случилото се между тях онази вечер. Бяха на едно мнение: - по-добре да забравеха за случилото се. Само че, в нея нещо се промени. Изведнъж изгуби второто си аз. На него му трябваха няколко месеца, за да осазнае, че е влюбен в нея. Покани я на официална вечеря, а след нея последваха още много.
Между тях пламна прекрасна любов, за каквато не си бяха и представяли ,че съществува.
Работеше в една фирма като счетоводителка.
Всяка сутрин прибираше буйните си коси на кок
-обличаше елегантен костюм и излизаше за работа.
Но вечер, щом стрелката удареше 10ч, се превръщаше в тигрица, тръгнала на лов за поредната жертва.
Разпускаше гъстите си коси, махаше очилата с тънки рамки и поставяше цветни лещи в големите си очи, обличаше нещо предизвикателно, и се запътваше към някой нощен бар.
Никога не посещаваше едно и също заведение.
Никога не осъмваше в едно и също легло с един и същи партньор.
Откакто загуби Мартин (нейната голяма любов)не можеше да се познае. Колко пъти му казваше да не кара толкова бързо пистовия мотор? Той всякаш не я чуваше!
Беше луда глава и сякаш част от тази негова лудост бе оживяла в нея след загубата му. Не знаеше до кога ще продължи така.
Започна да се мрази. Опитваше да се контролира, но историята се повтаряше всяка вечер. Реши да иде на психолог.
Терапията беше без успех и сякаш започваше да се примирява с това, в което се беше превърнала.
До мига в който, не се случи нещо.
Както всяка вечер, беше оплела млад господин в мрежите си. Вечерта им приключи както всичките и предишни вечери, дори името му не помнеше. Не мислеше, че ще го срещне пак.
Но съдбата и беше приготвила изненада.
След два месеца шефът на фирмата обяви, че ще се пенсионира и запозна работниците с новия му замесник.
Това беше той - мъжа от онази вечер, мъжа без име.
Не можеше да поварва на очите си. По време на партито във фирмата двамата успяха да поговорят на бързо за случилото се между тях онази вечер. Бяха на едно мнение: - по-добре да забравеха за случилото се. Само че, в нея нещо се промени. Изведнъж изгуби второто си аз. На него му трябваха няколко месеца, за да осазнае, че е влюбен в нея. Покани я на официална вечеря, а след нея последваха още много.
Между тях пламна прекрасна любов, за каквато не си бяха и представяли ,че съществува.
неделя, 13 септември 2009 г.
ЧАРЪТ И КРАСОТАТА СА ДВЕ НАПЪЛНО РАЗЛИЧНИ НЕЩА
Скоро попитах един приятел,относно новата му приятелка:
Къкво харесва най - много в нея?
Той ми отговори много просто - имала магнетичен чар.
-Но тя не е красавица като бившата ти! -възкликнах аз.
А той се усмихна и попита:
-Какво общо има красотата с чара?
Това са две съвсем различни неща:
-Може една жена да е много красива, но да изглежда студена и безчувствена, а друга да не е голяма красавица, но да има чар, на който не би могъл да устои никой мъж.
Е, честито на чаровниците, които подлудяват мъжкия пол.
А на дамите, които дават луди пари за силикон и козметика ще кажа само:
-Няма смисъл от всичко това -просто трябва да имате вроден чар.
Къкво харесва най - много в нея?
Той ми отговори много просто - имала магнетичен чар.
-Но тя не е красавица като бившата ти! -възкликнах аз.
А той се усмихна и попита:
-Какво общо има красотата с чара?
Това са две съвсем различни неща:
-Може една жена да е много красива, но да изглежда студена и безчувствена, а друга да не е голяма красавица, но да има чар, на който не би могъл да устои никой мъж.
Е, честито на чаровниците, които подлудяват мъжкия пол.
А на дамите, които дават луди пари за силикон и козметика ще кажа само:
-Няма смисъл от всичко това -просто трябва да имате вроден чар.
събота, 12 септември 2009 г.
ПРИЯТЕЛКА-ПРЕДАТЕЛКА
Всяко момиче има своята най-добра приятелка.
С моята имахме незабравими мигове.
От деца се познавахме и израстнахме заедно, споделяхме всичко, обожавахме да си ходим на гости с преспиване, за да си говорим по цяла вечер за любовните ни трепети. Живеехме на две преки разстояние, заедно ходихме и се прибирахме от училище, седяхме на един чин и изобщо прекарвахме повече време двете, отколкото с родителите си.
Завършихме основното и двете, кандидатствахме в една гимназия ,приеха ни и всичко си продължаваше по старо му.
Бяхме неразделни до мига, в който се появи Тодор.
Той започна да ме ухажва ,покани ме на кино, и после ми предложи да стана негова приятелка. Аз, естествено приех предложението му-отдавна го харесвах. Започнахме да излизаме на срещи. Междувременно, Руми сякаш започна да ревнува ,че не прекарваме толкова време заедно. Държеше навсякаде да идва с мен. Тодор в началото се дразнеше ,че не можем да се усамотим, но после сякаш свикна с нейното присъствие. Все се чудех ,защо и тя не си хванеше приятел -така щяхме да излизаме по двойки, или всеки с половинката си. Дори когато едно момче, за което ми беше споменала ,че и харесва започна да я ухажва, тя го отблъсна. Забелязвах ,че нещо и в двамата се променя, но изобщо не се усъмних какво би могло да е.Тодор престана да ме целува и прегръща в нейно присъствие и дори понякога се чувствах излишна в разговорите им. Един ден Руми не дойде в клас. Помислих си ,че е болна. Освободих се от последния час и отидох да я видя. Входната врата не беше заключена и аз влязох без дори да позвъня на звънеца. Запътих се към стаята и, но точно преди да почукам на вратата, чух леко кикотене одвътре. Значи, вече се чувства по-добре! -помислих си аз,и радостна от това мое заключение, нахълтах в стаята и.Как замръзна усмивката ми, само когато ги видях да се гушкат с Тодор на това легло, на което аз и бях споделяла най- съкровените си тайни! Каква глупачка съм била-помислих си в първия миг ,как не съм могла да се усетя? А те ме гледаха, без дори да промълвят и дума. Затворих вратата след гърба си и се почувствах предадена. Хората на които даржах най- много, са ме лъгали в очите.
Дълго време не исках да ги виждам ,нито да знам нищо за тях. Не след дълго те се разделиха. Дочух ,че имали тръпка,само докато ги разкрия. После всичко се изпарило като дим. Е, жалко за тях.
Тя изгуби най-добрата си приятелка , а той- момичето което го обичаше истински.
С моята имахме незабравими мигове.
От деца се познавахме и израстнахме заедно, споделяхме всичко, обожавахме да си ходим на гости с преспиване, за да си говорим по цяла вечер за любовните ни трепети. Живеехме на две преки разстояние, заедно ходихме и се прибирахме от училище, седяхме на един чин и изобщо прекарвахме повече време двете, отколкото с родителите си.
Завършихме основното и двете, кандидатствахме в една гимназия ,приеха ни и всичко си продължаваше по старо му.
Бяхме неразделни до мига, в който се появи Тодор.
Той започна да ме ухажва ,покани ме на кино, и после ми предложи да стана негова приятелка. Аз, естествено приех предложението му-отдавна го харесвах. Започнахме да излизаме на срещи. Междувременно, Руми сякаш започна да ревнува ,че не прекарваме толкова време заедно. Държеше навсякаде да идва с мен. Тодор в началото се дразнеше ,че не можем да се усамотим, но после сякаш свикна с нейното присъствие. Все се чудех ,защо и тя не си хванеше приятел -така щяхме да излизаме по двойки, или всеки с половинката си. Дори когато едно момче, за което ми беше споменала ,че и харесва започна да я ухажва, тя го отблъсна. Забелязвах ,че нещо и в двамата се променя, но изобщо не се усъмних какво би могло да е.Тодор престана да ме целува и прегръща в нейно присъствие и дори понякога се чувствах излишна в разговорите им. Един ден Руми не дойде в клас. Помислих си ,че е болна. Освободих се от последния час и отидох да я видя. Входната врата не беше заключена и аз влязох без дори да позвъня на звънеца. Запътих се към стаята и, но точно преди да почукам на вратата, чух леко кикотене одвътре. Значи, вече се чувства по-добре! -помислих си аз,и радостна от това мое заключение, нахълтах в стаята и.Как замръзна усмивката ми, само когато ги видях да се гушкат с Тодор на това легло, на което аз и бях споделяла най- съкровените си тайни! Каква глупачка съм била-помислих си в първия миг ,как не съм могла да се усетя? А те ме гледаха, без дори да промълвят и дума. Затворих вратата след гърба си и се почувствах предадена. Хората на които даржах най- много, са ме лъгали в очите.
Дълго време не исках да ги виждам ,нито да знам нищо за тях. Не след дълго те се разделиха. Дочух ,че имали тръпка,само докато ги разкрия. После всичко се изпарило като дим. Е, жалко за тях.
Тя изгуби най-добрата си приятелка , а той- момичето което го обичаше истински.
петък, 11 септември 2009 г.
ЗА РЕВНОСТА
Ревноста е болестно състояние, поне така мисля аз.
Много хора боледуват от тази болест,но има лек за нея и много са успели да се излекуват.
Има мъже ,които се опитват да забранят на партньорката си да се облича с определени тоалети или да се гримира, за да не е предизвикателна.
Има жени,които се опитват да навлезнат до такава степен в пространството на мъжа,че той да не може да кръшка.
Събудете се хора, в кой век живеете?
В днешно време най-лесното е да ви изневерят и вие с ревностното си поведение може да го предизвикате.
Трябва да проумеете ,че ако половинката ви реши да изневери, вие с нищо не можете да я спрете, или да го промените.
Бъдете по самоуверени в себе си ,не се подценявайте и не забравяйте ,че ви обичат толкова колкото и вие тях, иначе нямаше да сте двойка. С ревноста може да убиете всички останали прекрасни чувства между вас.
Страдате при мисълта, че биха ви изневерили- ами не мислете за това, намирайте си приятни занимания, които да разсейват тези мисли, защото ако не спрете с изблиците на ревност, може да изгубите човека до вас.
После ще страдате повече и ще се обвинявате за това.
Дарявайте любимия човек с нежност и внимание, разнообразявайте позите в секса и всичко ще върви добре-бъдете сигурни.
Освободете се от глупави мисли и дайте пълна свобода на партньора-бъдете сигурни ,че той (тя) ще го оцени.
Много хора боледуват от тази болест,но има лек за нея и много са успели да се излекуват.
Има мъже ,които се опитват да забранят на партньорката си да се облича с определени тоалети или да се гримира, за да не е предизвикателна.
Има жени,които се опитват да навлезнат до такава степен в пространството на мъжа,че той да не може да кръшка.
Събудете се хора, в кой век живеете?
В днешно време най-лесното е да ви изневерят и вие с ревностното си поведение може да го предизвикате.
Трябва да проумеете ,че ако половинката ви реши да изневери, вие с нищо не можете да я спрете, или да го промените.
Бъдете по самоуверени в себе си ,не се подценявайте и не забравяйте ,че ви обичат толкова колкото и вие тях, иначе нямаше да сте двойка. С ревноста може да убиете всички останали прекрасни чувства между вас.
Страдате при мисълта, че биха ви изневерили- ами не мислете за това, намирайте си приятни занимания, които да разсейват тези мисли, защото ако не спрете с изблиците на ревност, може да изгубите човека до вас.
После ще страдате повече и ще се обвинявате за това.
Дарявайте любимия човек с нежност и внимание, разнообразявайте позите в секса и всичко ще върви добре-бъдете сигурни.
Освободете се от глупави мисли и дайте пълна свобода на партньора-бъдете сигурни ,че той (тя) ще го оцени.
вторник, 8 септември 2009 г.
силата на любовта
Любовта е едно от най - истинските и прекрасни чувства на света. Колко романи и стихотворения са се опитали да я олицетворят! Колко песни са се изпели за нея и ще продължават да се пеят, и пишат! Тя вдъхновява всеки, който се докосне до нея.
Когато си влюбен, всичко е вълшебно, сякаш летиш в облаците, свободен като птица. Забелязваш и най - дребните, красиви неща от живота, на които преди не си обръщал внимание от прекалените задължения, с които си натоварен.
Дори тях - задълженията, ги вършиш с лекота, без да те отегчават и на най - трудните проблеми намираш бързо, и лесно решение. Колко е хубаво да си влюбен!
Миговете, прекарани с любимия човек, са чудесни и незабравими.
Вечеря на свещи, в която очите ви говорят вместо устните:, романтични балади, на които танцувате и усните ви се докосват в страстна целувка:, разходка по плажа хванати за раце, гледайки звездите или вълните разбиващи се в брега.
Да - това е романтиката, породена от любовта - от това прекрасно чувство. Влюбвайте се, обичайте се -няма по - истинско от това усещане. Изживейте го!
Когато си влюбен, всичко е вълшебно, сякаш летиш в облаците, свободен като птица. Забелязваш и най - дребните, красиви неща от живота, на които преди не си обръщал внимание от прекалените задължения, с които си натоварен.
Дори тях - задълженията, ги вършиш с лекота, без да те отегчават и на най - трудните проблеми намираш бързо, и лесно решение. Колко е хубаво да си влюбен!
Миговете, прекарани с любимия човек, са чудесни и незабравими.
Вечеря на свещи, в която очите ви говорят вместо устните:, романтични балади, на които танцувате и усните ви се докосват в страстна целувка:, разходка по плажа хванати за раце, гледайки звездите или вълните разбиващи се в брега.
Да - това е романтиката, породена от любовта - от това прекрасно чувство. Влюбвайте се, обичайте се -няма по - истинско от това усещане. Изживейте го!
понеделник, 7 септември 2009 г.
флиртът
Боже,колко обичам да флиртувам! Сякаш това ме кара да се чувствам жива, желана и покоряваща другия пол.
Не мога да си представя живота ми без флирта, в неговото ежедневие. Дори когато съм обвързана сериозно, не спирам да флиртувам, но никога не прекрачвам границата на безобидния флирт.Той дава нов живот на дълготрайната връзка,когато флиртуваш пред партньора си, той забелязва ,че все още си желана жена и интереса му отново и отново приижда.
Лошо е обаче, ако започне да ревнува.
Тогава започвам да флиртувам с него самия, все едно ,че не сме двойка и сега се опознаваме. Давам му да разбере, че той е мъжът на живота ми и флирта е съвсем безобидна игра на жестове, която те кара да се чувстваш винаги добре, повдига адреналина между партньорите, които вече се отегчават.
Играта на флирт винаги им харесва и те самите започват да флиртуват с други девойки, така връзката се съживява.
Важно е само да няма пристъпи на ревност или да не се прекрачва простата граница на флирта.
Когато отдаваш нужното внимание на партньора-разбиране, ласки и свобода, той го цени и ти е верен ,и с флирта само съживявате изгубили се трепети помежду ви.
Флиртувайте -това наистина съживява връзката.
Не мога да си представя живота ми без флирта, в неговото ежедневие. Дори когато съм обвързана сериозно, не спирам да флиртувам, но никога не прекрачвам границата на безобидния флирт.Той дава нов живот на дълготрайната връзка,когато флиртуваш пред партньора си, той забелязва ,че все още си желана жена и интереса му отново и отново приижда.
Лошо е обаче, ако започне да ревнува.
Тогава започвам да флиртувам с него самия, все едно ,че не сме двойка и сега се опознаваме. Давам му да разбере, че той е мъжът на живота ми и флирта е съвсем безобидна игра на жестове, която те кара да се чувстваш винаги добре, повдига адреналина между партньорите, които вече се отегчават.
Играта на флирт винаги им харесва и те самите започват да флиртуват с други девойки, така връзката се съживява.
Важно е само да няма пристъпи на ревност или да не се прекрачва простата граница на флирта.
Когато отдаваш нужното внимание на партньора-разбиране, ласки и свобода, той го цени и ти е верен ,и с флирта само съживявате изгубили се трепети помежду ви.
Флиртувайте -това наистина съживява връзката.
неделя, 6 септември 2009 г.
МЪЖЕТЕ СА СИЛНИЯ ПОЛ, НО МНОГО ОТ ТЯХ СА СТРАХЛИВЦИ
МЪЖЕТЕ СА СИЛНИЯ ПОЛ, НО МНОГО ОТ ТЯХ СА СТРАХЛИВЦИ.
Това е моето мнение и сега ще се обосновя с една случка от преди два дни. В топлите летни дни, всички търсим прохладата на водата и се втурваме към морето или близкия басейн.
Аз имам възможността да посещавам прекрасното ни море всеки ден, защото живея до него само на 50м от плажа.
Преди два дни отидох с приятелки на плаж и понеже нямаше свободни шезлонги, се настанихме на една маса в крайбрежно заведение. Поръчахме си разхладителни напитки и типично по женски започнахме да клюкарстваме, като от време на време ходехме да поплуваме в морето. Два часа по-късно, една компания от 4 красавици се настани близо до нашата маса.
Още с появяването им ние започнахме да ги оглеждаме и обсъждаме. Едната от тях беше безумно красива с прелесни форми ,гъсти дълги коси, малко и нежно личице.
Боже ,каква красота!-възкликнахме всички на масата и и завидяхме благородно. Изглеждаше като манекенките от марковите бутици и магазини -толкова перфекно изваяна сякаш не беше реална. Другите три момичета също имаха техния си чар, но никоя не можеше да се сравнява с нея. Започнхме да ги наблюдаваме тайно през цветните ни очила и понеже бяха на близо дори ги чувахме какво си говорят. Оказа се ,че красавицата е не само красива но и много умна девойка. Разсъждаваше и се държеше на ниво ,непознато на много от днешните момичета. Не се смееше без причина като лека жена, а гледаше умно и строго. Големите и очи, сякаш издаваха колко е интелигентна ,самите и жестове -също. Но ние нали сме си жени не преставахме да се заглеждаме и по симпатичните младежи наоколо, а определено имаше много такива.
На съседна маса, също седяха група младежи и ние очаквахме най-чаровния от тях да започне да ухажва красавицата.
Да, ама не! Този чаровник си избра да ухажва една дама с хубаво тяло но с конска физиономия.
Зъбите и бяха толкова големи ,че предизвикваха отвращение от страни ,а отгоре на всичко дамата беше и полу-плешива.
Рядката и истощена от боядисване коса, приличаше на паяжина. Започнахме да се смеем с глас и чак коремчетата ни заболяха ,когато видяхме, че младия господин, който изглеждаше много добре, се залепи за тази "коза"и започна да я ухажва усърдно. Тя се кикотеше като някоя малоумна, радвайки се на вниманието му. Наблюденията ни не приключиха с това. Забелязахме,че наоколо всички не толкова привлекателни момичета, имаха по някой добре изглеждащ кавалер до тях ,а красавиците ,които бяха сравнително малко, бяха самотни.
Ние също си имахме обожатели, естествено.Така, аз реших да попитам моят ухажор, на какво се дължи това явление.
Той ми отговори ,без никакъв свян ,че се страхува да ухажва такива момичета като нея.Тя била прекалено съвършенна за него ,а според мен,той по нищо не отстъпваше на чара и - наистина си беше симпатяга. Продължи да ми обяснява как мъжете се страхуват от красивите и умни жени, и дори не правят най-малък опит да ухажват такива красавици ,защото се страхуват да не бъдат отблъснати. Като заключение ми заяви ,че е много по -лесно да свалиш една "по -обикновена"жена ,поне знаеш ,че опита ти няма да е неуспешен, и със сигурност ще си изкараш готино една вечер, а мислено ще си представяш ,че момичето ти е като тази красавица на плажа.
А СЕГА КАЖЕТЕ:- НЕ СЪМ ЛИ ПРАВА ,ЧЕ НЯКОИ ОТ МЪЖЕТЕ СА СТРАХЛИВЦИ?
Това е моето мнение и сега ще се обосновя с една случка от преди два дни. В топлите летни дни, всички търсим прохладата на водата и се втурваме към морето или близкия басейн.
Аз имам възможността да посещавам прекрасното ни море всеки ден, защото живея до него само на 50м от плажа.
Преди два дни отидох с приятелки на плаж и понеже нямаше свободни шезлонги, се настанихме на една маса в крайбрежно заведение. Поръчахме си разхладителни напитки и типично по женски започнахме да клюкарстваме, като от време на време ходехме да поплуваме в морето. Два часа по-късно, една компания от 4 красавици се настани близо до нашата маса.
Още с появяването им ние започнахме да ги оглеждаме и обсъждаме. Едната от тях беше безумно красива с прелесни форми ,гъсти дълги коси, малко и нежно личице.
Боже ,каква красота!-възкликнахме всички на масата и и завидяхме благородно. Изглеждаше като манекенките от марковите бутици и магазини -толкова перфекно изваяна сякаш не беше реална. Другите три момичета също имаха техния си чар, но никоя не можеше да се сравнява с нея. Започнхме да ги наблюдаваме тайно през цветните ни очила и понеже бяха на близо дори ги чувахме какво си говорят. Оказа се ,че красавицата е не само красива но и много умна девойка. Разсъждаваше и се държеше на ниво ,непознато на много от днешните момичета. Не се смееше без причина като лека жена, а гледаше умно и строго. Големите и очи, сякаш издаваха колко е интелигентна ,самите и жестове -също. Но ние нали сме си жени не преставахме да се заглеждаме и по симпатичните младежи наоколо, а определено имаше много такива.
На съседна маса, също седяха група младежи и ние очаквахме най-чаровния от тях да започне да ухажва красавицата.
Да, ама не! Този чаровник си избра да ухажва една дама с хубаво тяло но с конска физиономия.
Зъбите и бяха толкова големи ,че предизвикваха отвращение от страни ,а отгоре на всичко дамата беше и полу-плешива.
Рядката и истощена от боядисване коса, приличаше на паяжина. Започнахме да се смеем с глас и чак коремчетата ни заболяха ,когато видяхме, че младия господин, който изглеждаше много добре, се залепи за тази "коза"и започна да я ухажва усърдно. Тя се кикотеше като някоя малоумна, радвайки се на вниманието му. Наблюденията ни не приключиха с това. Забелязахме,че наоколо всички не толкова привлекателни момичета, имаха по някой добре изглеждащ кавалер до тях ,а красавиците ,които бяха сравнително малко, бяха самотни.
Ние също си имахме обожатели, естествено.Така, аз реших да попитам моят ухажор, на какво се дължи това явление.
Той ми отговори ,без никакъв свян ,че се страхува да ухажва такива момичета като нея.Тя била прекалено съвършенна за него ,а според мен,той по нищо не отстъпваше на чара и - наистина си беше симпатяга. Продължи да ми обяснява как мъжете се страхуват от красивите и умни жени, и дори не правят най-малък опит да ухажват такива красавици ,защото се страхуват да не бъдат отблъснати. Като заключение ми заяви ,че е много по -лесно да свалиш една "по -обикновена"жена ,поне знаеш ,че опита ти няма да е неуспешен, и със сигурност ще си изкараш готино една вечер, а мислено ще си представяш ,че момичето ти е като тази красавица на плажа.
А СЕГА КАЖЕТЕ:- НЕ СЪМ ЛИ ПРАВА ,ЧЕ НЯКОИ ОТ МЪЖЕТЕ СА СТРАХЛИВЦИ?
петък, 4 септември 2009 г.
РАЗБИТО СЪРЦЕ
Ани помоли сестра си да гледа малкото и ангелче за тази вечер. Искаше да се разнообразят със съпруга си, някаде навън.
Не го бяха правили толкова отдавна. Мария се съгласи веднага. Обожаваше малката си племенничка и се радваше ,че ще прекарат малко време заедно. Малката Джесика също беше много щастлива от този факт. Решиха да идат в овеселителния парк.Там имаше доста интересни занимания за малките принцове и принцеси. Бяха си направили страхотна програма за вечерта и започнаха да я спазват по план. Половин час по-късно, Джесика се забавляваше в надуваемия замък, а Мария я наблюдаваше колко безгрижно и сладко се смее. Замисли се, колко хубаво беше, когато бяха деца с Ани и колко се забавляваха заедно. Бяха неразделни. Погледна отново Джеси-не беше забелязала, как детския парк се пълнеше все -повече с хора и с малки сладки дечица - искаше и тя да се радва на свое собствено. Ваздъхна тежко: -Защо не можеше да намери своят принц, с който да напишеха прекрасната приказка от неините мечти.
Тя не искаше много, само мъж който да я обича и разбира.
С когото да градят замъка на любовта и който да я дарява чувството, че е истинска жена. Коя жена не очаква с нетърпение този миг,да стане майка. Момента, в който разбираш, че в теб расте плода на голямата ти любов - това е свято чувство и тя искаше да го изживее, както всяка останала жена.
Защо обаче, винаги попадаше на безделници и несериозни мъже? -сякаш като магнит ги привличаше.
Единствената и сериозна връзка приключи преди около 6 години, когато нейния любим замина за Англия. Не можеше да обича друг след него - толкова тежко преживя раздялата.
Дълго не искаше да помисли за друг въпреки ,че Дани и беше казал, да не го чака и да започне живота си на ново.
Но как, като в сърцето и имаше място само за него и той се беше настанил трайно там? Ах, колко много и липсваше усмивката му, прегръдките и целувките, с които я обсипваше!
Защо не се бе обадил поне веднъж! Поне да знае как е и как прекарва дните си. Потънала в мислите си, не чу малката Джеси, която и казваше.
-Леличко, може ли да ида с това момиче да си купим сладолед? Мария се усмихна, извади дребни монети от чантата си и и ги даде.Сладоледа беше наблизо. Не беше нужно и тя да ходи, но проследи малката Джеси с очи и с изненада забеляза, че двете момичета не се запътиха към сладоледа а на противоположната посока. Малко встрани, на една маса седяха мъж и жена ,и децата се запътваха към тях (явно родителите на другото момиче). Жената седеше с лице към нея и беше много симпатична -мургава дама, с много дълги черни коси, които бе сплела в плитка. Мъжа беше с гръб към нея и не можеше да види лицето му,до момента в който,той не се обърна да подаде парите на малката му дещеря. Сякаш някои заби нож в гърдите и !
Адска болка я прониза.Това беше Дани -нейният Дани, нейната голяма любов. Погледите им се засякоха и той я поздрави хладно, а тя едва успя да се усмихне. Очите и се напълниха със сълзи, но успя да ги сдържи. Изчака да се върне малката Джеси със сладоледа и си тръгнаха към вкъщи.
Вече там на спокойствие, успя да си поплаче на воля, далече от хорските очи ,а Джеси да я утешава с прегръдките си.
Не го бяха правили толкова отдавна. Мария се съгласи веднага. Обожаваше малката си племенничка и се радваше ,че ще прекарат малко време заедно. Малката Джесика също беше много щастлива от този факт. Решиха да идат в овеселителния парк.Там имаше доста интересни занимания за малките принцове и принцеси. Бяха си направили страхотна програма за вечерта и започнаха да я спазват по план. Половин час по-късно, Джесика се забавляваше в надуваемия замък, а Мария я наблюдаваше колко безгрижно и сладко се смее. Замисли се, колко хубаво беше, когато бяха деца с Ани и колко се забавляваха заедно. Бяха неразделни. Погледна отново Джеси-не беше забелязала, как детския парк се пълнеше все -повече с хора и с малки сладки дечица - искаше и тя да се радва на свое собствено. Ваздъхна тежко: -Защо не можеше да намери своят принц, с който да напишеха прекрасната приказка от неините мечти.
Тя не искаше много, само мъж който да я обича и разбира.
С когото да градят замъка на любовта и който да я дарява чувството, че е истинска жена. Коя жена не очаква с нетърпение този миг,да стане майка. Момента, в който разбираш, че в теб расте плода на голямата ти любов - това е свято чувство и тя искаше да го изживее, както всяка останала жена.
Защо обаче, винаги попадаше на безделници и несериозни мъже? -сякаш като магнит ги привличаше.
Единствената и сериозна връзка приключи преди около 6 години, когато нейния любим замина за Англия. Не можеше да обича друг след него - толкова тежко преживя раздялата.
Дълго не искаше да помисли за друг въпреки ,че Дани и беше казал, да не го чака и да започне живота си на ново.
Но как, като в сърцето и имаше място само за него и той се беше настанил трайно там? Ах, колко много и липсваше усмивката му, прегръдките и целувките, с които я обсипваше!
Защо не се бе обадил поне веднъж! Поне да знае как е и как прекарва дните си. Потънала в мислите си, не чу малката Джеси, която и казваше.
-Леличко, може ли да ида с това момиче да си купим сладолед? Мария се усмихна, извади дребни монети от чантата си и и ги даде.Сладоледа беше наблизо. Не беше нужно и тя да ходи, но проследи малката Джеси с очи и с изненада забеляза, че двете момичета не се запътиха към сладоледа а на противоположната посока. Малко встрани, на една маса седяха мъж и жена ,и децата се запътваха към тях (явно родителите на другото момиче). Жената седеше с лице към нея и беше много симпатична -мургава дама, с много дълги черни коси, които бе сплела в плитка. Мъжа беше с гръб към нея и не можеше да види лицето му,до момента в който,той не се обърна да подаде парите на малката му дещеря. Сякаш някои заби нож в гърдите и !
Адска болка я прониза.Това беше Дани -нейният Дани, нейната голяма любов. Погледите им се засякоха и той я поздрави хладно, а тя едва успя да се усмихне. Очите и се напълниха със сълзи, но успя да ги сдържи. Изчака да се върне малката Джеси със сладоледа и си тръгнаха към вкъщи.
Вече там на спокойствие, успя да си поплаче на воля, далече от хорските очи ,а Джеси да я утешава с прегръдките си.
четвъртък, 3 септември 2009 г.
ЖЕНА- КОБРА
Тя бе жена. Но каква жена!
По-скоро змия и то най - опасната - кобра.
С прекрасните си очи и страстен поглед, омайваше мъжете.
Но когато се oпитваха да я доближат, съскаше заплашително и дори хапеше! Оставяше своята силна отрова да убива мъжът опитал се да я опитоми. Не - тя не беше питомно питонче от цирка, а кобра - красива и опасна. Не се даваше лесно на наглите мъже! С прекрасната си осанка, привличаше мъжкото внимание и всякаш им подсказваше да внимават с нея.
Не един или двама опитваха от отровата и.
Някои намираха бързо лек, а други умираха бавно желаейки я,
но не можейки да я притежават.
Но защо тази красавица беше толкова опасна?
Защо винаги оставяше следи след себе си?
Беше трудно да я забравят.
Защо ли не се оставяше поне за малко да бъде опитомена?
Може би, защото преди да се превърне в опасна кобра, е била безобидна, но много хапана и наранявана от другите змии.
Беше насъбрала толкова отрова в себе си, толкова мъка и страдание, че без да иска, тровеше всички мъже.
По-скоро змия и то най - опасната - кобра.
С прекрасните си очи и страстен поглед, омайваше мъжете.
Но когато се oпитваха да я доближат, съскаше заплашително и дори хапеше! Оставяше своята силна отрова да убива мъжът опитал се да я опитоми. Не - тя не беше питомно питонче от цирка, а кобра - красива и опасна. Не се даваше лесно на наглите мъже! С прекрасната си осанка, привличаше мъжкото внимание и всякаш им подсказваше да внимават с нея.
Не един или двама опитваха от отровата и.
Някои намираха бързо лек, а други умираха бавно желаейки я,
но не можейки да я притежават.
Но защо тази красавица беше толкова опасна?
Защо винаги оставяше следи след себе си?
Беше трудно да я забравят.
Защо ли не се оставяше поне за малко да бъде опитомена?
Може би, защото преди да се превърне в опасна кобра, е била безобидна, но много хапана и наранявана от другите змии.
Беше насъбрала толкова отрова в себе си, толкова мъка и страдание, че без да иска, тровеше всички мъже.
САМОТНА
Вече наближаваше 12, а тя седеше обвита в пухкаво одeaло на един фотьойл пред камината и се вглеждаше в малките пламъчета, които играеха в нея.
Замисли се, колко отдавна не се беше чувствала толкова самотна. Той отново закъсняваше.
Поне се беше обадил, че ще е с приятели, за да не се притеснява.
Но защо ли, напоследък го чувстваше толкова студен, сякаш нещо в него беше угаснало, така както гаснеха и последните въглени. Все по-често, намираше причини да закъснее.
Проблеми във фирмата, или някой приятел му се е обадил, да гледат мача заедно. Вече почти не и обръщаше никакво внимание. Сутрин излизаше рано, а вечер вечно закъсняваше.
Не можеше да си спомни кога вечеряха запоследно заедно.
Въпреки това го обичаше, и и липсваше неговото внимание.
А дали причината не беше друга жена? (проговори нещо в нея)
Надяваше се, да не е така. Вярваше му безрезервно, а самотата я обгръщаше бавно.
Замисли се, колко отдавна не се беше чувствала толкова самотна. Той отново закъсняваше.
Поне се беше обадил, че ще е с приятели, за да не се притеснява.
Но защо ли, напоследък го чувстваше толкова студен, сякаш нещо в него беше угаснало, така както гаснеха и последните въглени. Все по-често, намираше причини да закъснее.
Проблеми във фирмата, или някой приятел му се е обадил, да гледат мача заедно. Вече почти не и обръщаше никакво внимание. Сутрин излизаше рано, а вечер вечно закъсняваше.
Не можеше да си спомни кога вечеряха запоследно заедно.
Въпреки това го обичаше, и и липсваше неговото внимание.
А дали причината не беше друга жена? (проговори нещо в нея)
Надяваше се, да не е така. Вярваше му безрезервно, а самотата я обгръщаше бавно.
Абонамент за:
Публикации (Atom)