Вече наближаваше 12, а тя седеше обвита в пухкаво одeaло на един фотьойл пред камината и се вглеждаше в малките пламъчета, които играеха в нея.
Замисли се, колко отдавна не се беше чувствала толкова самотна. Той отново закъсняваше.
Поне се беше обадил, че ще е с приятели, за да не се притеснява.
Но защо ли, напоследък го чувстваше толкова студен, сякаш нещо в него беше угаснало, така както гаснеха и последните въглени. Все по-често, намираше причини да закъснее.
Проблеми във фирмата, или някой приятел му се е обадил, да гледат мача заедно. Вече почти не и обръщаше никакво внимание. Сутрин излизаше рано, а вечер вечно закъсняваше.
Не можеше да си спомни кога вечеряха запоследно заедно.
Въпреки това го обичаше, и и липсваше неговото внимание.
А дали причината не беше друга жена? (проговори нещо в нея)
Надяваше се, да не е така. Вярваше му безрезервно, а самотата я обгръщаше бавно.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
да си самотен е едно от най-отчайващите чуства на света...в такъв момент ти идва една ли не да разкритикуваш целия свят...а всъшност ти трябва само една дума от един човек.....Ако зависи от мен ти никога няма да си самотна tainstvena :)
ОтговорИзтриване