РАЗБИТО СЪРЦЕ

Ани помоли сестра си да гледа малкото и ангелче за тази вечер. Искаше да се разнообразят със съпруга си, някаде навън.
Не го бяха правили толкова отдавна. Мария се съгласи веднага. Обожаваше малката си племенничка и се радваше ,че ще прекарат малко време заедно. Малката Джесика също беше много щастлива от този факт. Решиха да идат в овеселителния парк.Там имаше доста интересни занимания за малките принцове и принцеси. Бяха си направили страхотна програма за вечерта и започнаха да я спазват по план. Половин час по-късно, Джесика се забавляваше в надуваемия замък, а Мария я наблюдаваше колко безгрижно и сладко се смее. Замисли се, колко хубаво беше, когато бяха деца с Ани и колко се забавляваха заедно. Бяха неразделни. Погледна отново Джеси-не беше забелязала, как детския парк се пълнеше все -повече с хора и с малки сладки дечица - искаше и тя да се радва на свое собствено. Ваздъхна тежко: -Защо не можеше да намери своят принц, с който да напишеха прекрасната приказка от неините мечти.
Тя не искаше много, само мъж който да я обича и разбира.
С когото да градят замъка на любовта и който да я дарява чувството, че е истинска жена. Коя жена не очаква с нетърпение този миг,да стане майка. Момента, в който разбираш, че в теб расте плода на голямата ти любов - това е свято чувство и тя искаше да го изживее, както всяка останала жена.
Защо обаче, винаги попадаше на безделници и несериозни мъже? -сякаш като магнит ги привличаше.
Единствената и сериозна връзка приключи преди около 6 години, когато нейния любим замина за Англия. Не можеше да обича друг след него - толкова тежко преживя раздялата.
Дълго не искаше да помисли за друг въпреки ,че Дани и беше казал, да не го чака и да започне живота си на ново.
Но как, като в сърцето и имаше място само за него и той се беше настанил трайно там? Ах, колко много и липсваше усмивката му, прегръдките и целувките, с които я обсипваше!
Защо не се бе обадил поне веднъж! Поне да знае как е и как прекарва дните си. Потънала в мислите си, не чу малката Джеси, която и казваше.
-Леличко, може ли да ида с това момиче да си купим сладолед? Мария се усмихна, извади дребни монети от чантата си и и ги даде.Сладоледа беше наблизо. Не беше нужно и тя да ходи, но проследи малката Джеси с очи и с изненада забеляза, че двете момичета не се запътиха към сладоледа а на противоположната посока. Малко встрани, на една маса седяха мъж и жена ,и децата се запътваха към тях (явно родителите на другото момиче). Жената седеше с лице към нея и беше много симпатична -мургава дама, с много дълги черни коси, които бе сплела в плитка. Мъжа беше с гръб към нея и не можеше да види лицето му,до момента в който,той не се обърна да подаде парите на малката му дещеря. Сякаш някои заби нож в гърдите и !
Адска болка я прониза.Това беше Дани -нейният Дани, нейната голяма любов. Погледите им се засякоха и той я поздрави хладно, а тя едва успя да се усмихне. Очите и се напълниха със сълзи, но успя да ги сдържи. Изчака да се върне малката Джеси със сладоледа и си тръгнаха към вкъщи.
Вече там на спокойствие, успя да си поплаче на воля, далече от хорските очи ,а Джеси да я утешава с прегръдките си.