Всеки човек, преминал през този период от живота е наясно, че това е един от най-трудните.
Всички го изживяваме по-различен начин, завизимост от средата, в която се движим и отношението на по-възрастните.
В този период хормоните бушуват и тийнейджърите са способни да направят много неща, за които по-късно да съжаляват.
За това, родителите трябва да помогнат на децата си:- трябва да ги изслушват и съветват:- да станат приятели с тях, за да могат децата да споделят нещата, които им се случват и ги вълнуват в ежедневието.
Родителският контрол е много важен в този период, но трябва да се внимава много, защото тогава децата са най-своенравни и може да се постигне напълно противоположен ефект.
Обръщайте по-голямо внимание на децата си, защото е възможно да попаднат в лошо обкръжение и някой ден да се окаже,че 15г. ви дъщеря е бременна, а 17г. ви син не може без дневната си доза хероин.
Проблемите в службата може да са важни ,но мисля ,че нищо не е по-важно от собствените ви деца.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Права си,мило:)
ОтговорИзтриванеЗа да се спечели приятелството на детето,наистина трябва да се подходи от по-ранна възраст...Защото според мен , тепърва ,когато дойдат проблемите,да се опитваш е вече малко късно или поне е доста по-трудно!
Децата са своеволни, и обикновенно правят точно обратното на това , което им казваш...затова с тях трябва да се подхожда като с приятелите си!Те трябва да усетят в нас , че едва ли не са ни равноправни и да разберят , че за нас наистина е важно тяхното мнение!Когато , усетят ,че ги имаме за пораснали , биха се вслушали и в нашите съвети :):)Но все пак това си е само мое мнение :):)
Радвам се , че след постинга за насилието , си подхванала и детскто възпитание,наистина в теб виждам един бъдеш детски психолог и учител :):):)Успех това , което си намислила , и знай че аз съм с теб :):)